Какви са правата на бременните жени в България?

Woman Up Foundation
24.03
време за четене: 4 мин.

Бременността е период на големи физически, емоционални и социални промени. В този момент достъпът до качествена, безопасна и уважителна медицинска грижа е от ключово значение. В България правата на бременните жени са защитени от Закона за здравето, Закона за защита от дискриминация, Закона за здравното осигуряване, както и от международни стандарти за човешки права и здравеопазване. Въпреки това много бъдещи майки не са напълно информирани какви са техните права по време на:

• бременност;

• раждане;

• болничен престой;

• следродилна грижа.

Според международни изследвания липсата на информация е една от основните причини жените да се чувстват несигурни или без контрол върху медицинските решения по време на раждане. В тази статия ще разгледаме основните права на бременните жени в България, какво означават те на практика и как могат да бъдат защитени.

Правото на информирано съгласие

Едно от най-важните права на бременните жени е правото на информирано съгласие.Това означава, че всяка медицинска процедура трябва да бъде извършена само след като пациентката е получила достатъчно информация и е дала своето съгласие. Според Закона за здравето (чл. 87) пациентът има право да получи информация относно:

• диагнозата;

• естеството на предлаганото лечение;

• възможните рискове;

• алтернативни методи на лечение;

• прогнозата за състоянието.

Информираното съгласие означава също, че жената има право да откаже определена медицинска интервенция, освен в ситуации на спешност, когато животът е застрашен. Това право е основен принцип на съвременната медицина и медицинската етика.

Правото на уважително и достойно отношение

Всяка бременна жена има право на уважително отношение по време на медицинските прегледи, раждането и болничния престой. Световната здравна организация (WHO) подчертава, че уважителната родилна грижа е фундаментално човешко право. Неуважителното отношение може да включва:

• обиди или унизителен тон;

• отказ за обяснение на медицински процедури;

• натиск за извършване на интервенции;

• игнориране на въпросите на пациентката.

Според доклад на World Health Organization (WHO) от 2018 г., неуважителното отношение към родилките е глобален проблем, който може да включва вербално насилие, липса на информация и нарушаване на автономността на жените. Уважителната грижа означава:

• комуникация с пациентката;

• участие на жената в решенията;

• защита на личното достойнство.

Правото на достъп до информация

Бременните жени имат право да получават ясна и разбираема информация за своето

здравословно състояние и за развитието на бременността. Това включва информация за:

• медицински изследвания;

• възможности за раждане;

• рискове и усложнения;

• следродилна грижа;

• кърмене и възстановяване.

Липсата на информация може да създаде стрес и несигурност за бъдещите майки. Изследвания на European Observatory on Health Systems and Policies показват, че информираните пациентки са по-склонни да участват активно в медицинските решения и да имат по-добро преживяване по време на раждане.

Правото на участие в решенията за раждането

Жената има право да бъде активен участник в процеса на раждане.Това означава, че медицинският екип трябва да обсъди с пациентката:

• възможните методи на раждане;

• медицинските интервенции;

• алтернативни варианти.

В последните години се говори все повече за партньорски модел на родилна грижа,

при който пациентката и медицинският екип работят заедно. Според WHO (2022) участието на жените в решенията за раждане подобрява:

• удовлетвореността от раждането;

• психичното здраве на майките;

• доверието в здравната система.

Правото на придружител по време на раждане

Много жени избират да бъдат придружени по време на раждането от:

• партньор;

• близък човек;

• дула;

• друг подкрепящ човек.

Изследвания на Cochrane Database of Systematic Reviews показват, че наличието на

придружител по време на раждане може да:

• намали стреса;

• намали вероятността от медицински интервенции;

• подобри преживяването на раждането.

Политиките за присъствие на придружител могат да се различават между отделните болници, но емоционалната подкрепа по време на раждане е широко призната като добра практика.

Правото на поверителност

Бременните жени имат право на защита на личната медицинска информация. Медицинските данни могат да бъдат използвани само за:

• лечение;

• диагностика;

• медицински цели.

Това право е защитено от:

• Закона за здравето;

• Общия регламент за защита на данните (GDPR);

• Медицинската етика.

Правото на защита от дискриминация

Всяка жена има право на достъп до здравни услуги без дискриминация.

Законът за защита от дискриминация в България забранява неравно третиране на

основата на:

• етнически произход

• социален статус

• сексуална ориентация

• възраст

• здравословно състояние

Равният достъп до здравеопазване е ключов принцип на европейската здравна

политика.

Какво да направите, ако правата ви бъдат нарушени

Ако една бременна жена смята, че правата ѝ са били нарушени, тя може да

предприеме няколко стъпки:

• да подаде жалба до ръководството на болницата;

• да се обърне към Регионалната здравна инспекция;

• да потърси подкрепа от пациентски организации;

• да потърси правна помощ.

Важно е жените да знаят, че техните права могат да бъдат защитени и отстоявани.

Защо е важно жените да познават своите права

Информираността за правата на бременните жени е важна не само за отделните

пациентки, но и за подобряване на цялата здравна система. Когато жените са информирани:

• могат да вземат по-добри решения;

• се чувстват по-уверени;

• имат по-добро преживяване на раждането.

Повишаването на информираността може да доведе до по-уважителна, безопасна и

човешка родилна грижа.

Заключение

Правата на бременните жени са част от основните човешки и пациентски права. Всяка жена има право да премине през бременността и раждането с:

• уважение;

• информираност;

• подкрепа;

• достъп до качествена медицинска грижа.

Повишаването на информираността за тези права е ключова стъпка към по-

справедлива и уважителна здравна система в България.

Проектът е финансиран от Български фонд за жените (програма „Силна“ ) и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на БФЖ, ЕС, Генералната дирекция „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия или на ЕК. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕК и нейните структури могат да бъдат държани отговорни за тях.